Научил си един номер – че най-напред трябва да поставиш условие за

„ Научил си един номер – че на първо време би трябвало да поставиш изискване за своето благополучие, че би трябвало обезверено да се съобразяваш с изискването и по-късно един ден облекчението ще пристигна. ”

Беседи върху " Диамантената сутра ", изнесени от Ошо през декември 1977 година в ашрама на Ошо в Пуна, Индия

ВЪПРОС: Винаги съм изпитвал нуждата от някаква премия в края на деня: няколко бири, цигари, шоколад. Сега никое от тези неща не ме влече, макар че желанието за нещо, някаква форма на облекчаване, продължава. Какво съставлява този блян и какво ще го задоволи?

ОШО: Нищо няма да го задоволи. Има един тъничък механизъм на желанието, който би трябвало да се разбере. Желанието работи по следния метод: желанието слага изискване за своето благополучие. “Ще бъда благополучен, в случай че мога да имам тази кола, тази жена, тази къща. ” Удовлетворяването на желанието отстранява това изискване за твоето благополучие. При своето облекчение се чувстваш добре. В реалност всичко, което си направил, е отстраняването на изцяло ненужната спънка за твоето благополучие, само че това не е доста преди да откриеш, че мислиш: “Ако мога още веднъж да основа тази спънка, по-късно още веднъж я отстраня напълно, облекчението, което ще усещам при отстраняването й, ще е същото както преди. ” По този метод желанията, даже задоволени, водят към възникването на нови стремежи.

По този метод ли действаш? Най-напред поставяш някакво изискване. Казваш: “Ако не получа тази жена, няма да съм благополучен. Мога да бъда благополучен само с тази жена. ” Започваш да се бориш, с цел да я получиш. Колкото е по-трудно, толкоз повече се ентусиазираш. Колкото е по-трудно, толкоз по-голямо предизвикателство е това за тебе. Колкото е по-трудно, толкоз повече си подложен на риск; подготвен си да рискуваш. И естествено вярата се усилва, както и желанието да притежаваш дамата. Толкова е мъчно, съвсем е невероятно. Трябва да е нещо голямо; по тази причина е толкоз мъчно. Преследваш и преследваш, и преследваш и един ден печелиш дамата.

В деня, в който спечелиш дамата, изискването е изпълнено: “Ако печеля тази жена, ще бъда благополучен. ” На първо място би трябвало да поставиш това изискване. Сега си получил дамата, чувстваш се омекотен. Няма към този момент гонене, дошъл си, резултатът е в ръцете ти, чувстваш се добре – добре поради облекчаването.

Един ден срещнах Мулла Насрудин да върви ругаейки от болежка. Попитах го: “Какъв е казусът? Стомахът ли те боли или имаш главоболие, или нещо друго. Какъв е казусът? Имаш подобен трагичен тип. ”
Той сподели: “Нищо. Обувките, които нося, са ми прекомерно дребни. ”
“Но тогава за какво ги носиш? ”
Той сподели: “Това е единственото облекчение, което имам в края на деня – когато си събуя обувките. Господи, такава приятност. Това е единствената наслада, която ми е останала, по тази причина не мога да не ги нося. С един номер са ми по-малки, това е същински пъкъл, само че вечер е истински парадайс. Когато се прибера у дома и ги събуя, и се опъна на канапето, си споделям, че съм дошъл. Толкова е хубаво. ”

Точно това правиш и ти. Пораждаш болежка, създаваш страдалчество, гонене, тресчица и един ден пристигаш у дома, сваляш обувките си и казваш: “Велико, това е велико. И по този начин, дошъл съм. ” 

Но какъв брой дълго може да продължи това? Облекчението трае няколко мига. След това още веднъж започваш да копнееш. Сега от тази жена няма изгода, тъй като я притежаваш. Не можеш още веднъж да поставиш изискването. Не можеш в никакъв случай още веднъж да кажеш: “Ако получа тази жена, ще бъда благополучен ”, тъй като тя към този момент е при теб. Сега започваш да се оглеждаш в близост за дамата на някой различен: “Ако имам тази жена… ” Научил си един номер – че на първо време би трябвало да поставиш изискване за своето благополучие, че би трябвало обезверено да се съобразяваш с изискването и по-късно един ден облекчението ще пристигна.

Човекът на знанието ще разбере, че няма потребност да се слагат условия. Можеш да си благополучен абсолютно. Защо продължаваш да вървиш с обувки, които са ти дребни и да страдаш, единствено тъй като най-после ще изпиташ облекчение? Защо да не изпитваш облекчение от самото начало? Но тогава няма да го изпиташ, в това е казусът. За да го изпиташ, се нуждаеш от контрастност. Ще бъдеш благополучен, само че няма да го изпиташ.

Това е определението на фактически щастливия човек: в действителност щастливия човек е този, който не знае нищо по отношение на щастието, който в никакъв случай не е чувал за него, който е толкоз благополучен, абсолютно благополучен, по какъв начин тогава да разбере, че е благополучен? Само нещастните хора споделят: “Щастлив съм, нещата се развиват превъзходно. ” Те са нещастни хора. Щастливият човек не знае нищо за щастието. То просто участва, постоянно участва. То е като дишането.
Не се чувстваш доста благополучен поради дишането. В подобен случай направи единствено едно нещо: запуши си носа. Направи някакво упражнение от йога, потисни от вътрешната страна дишането си и продължавай да го потискаш, и продължавай да го потискаш. Започваш да агонизираш. А ти продължаваш да потискаш. Бъди същински възпитаник на йога – продължавай да потискаш. А по-късно те превзема голяма приятност. Но това е глупаво – но точно това вършат всички.
Щастието е тук и в този момент, в този момент; то не се нуждае от изискване. Щастието е нещо естествено. Просто разбери неговата същина. Не поставяй условия за своето благополучие. Остани благополучен без никаква причина въобще. Няма смисъл да търсиш някаква причина, с цел да бъдеш благополучен. Просто бъди благополучен.

Дърветата са щастливи и не пият никаква бира вечер, не пушат цигари и са напълно щастливи. Виж и духащият вятър е благополучен и слънцето е щастливо, и пясъкът е благополучен, и морето е щастливо, и всичко на този свят е щастливо като се изключи човека – защото не слагат условия. Просто бъди благополучен.
Ако не можеш да бъдеш благополучен, тогава не поставяй такива невъзможни условия. В подобен случай Молла е прав – толкова нищожно нещо. Разбирам. Той е доста по-интелигентен, в сравнение с ти си мислиш. Толкова просто средство – да носи обувки по-малки с един номер – толкова дребно средство, никой не може да ти попречи за това и вечерта ще си благополучен. Просто дребни средства, изработвай дребни средства и бъди толкоз благополучен, колкото желаеш.

Но ти казваш: “Ще бъда благополучен, единствено в случай че тази огромна къща е моя. Поставяш огромно изискване. Може да ти отнеме години и ти ще се измориш и изтощиш и когато достигнеш до палата на своето благополучие, може би ще си покрай гибелта. Точно това става. Пропиляваш целия си живот и твоята огромна къща ще се трансформира в твоя гробница. Казваш: “Ако не владея милион $, няма да съм благополучен. А по-късно би трябвало да работиш и да пропилееш живота си. Мулла Насрудин е надалеч по-интелигентен: слага дребни условия и е толкоз благополучен, колкото желае.

А в случай че схванеш, тогава не е належащо да поставяш никакви условия. Просто виж същността на проблема – че изискванията не основават благополучие, те носят единствено облекчение. Но облекчението не може да е непрекъснато; нито едно облекчение не може да е непрекъснато. То трае единствено в продължение на няколко мига.

Слушал ли си историята за Исус, когато трансформирал водата във вино. Вярвали, че в действителност я е трансформирал във вино. Това не е истина. Трябва да е предал тайната, която в този момент аз ви споделям, на своите възпитаници. Трябва да им е споделил: “Пийте я по този начин с такава приятност, че водата да се трансформира във вино. ”

Можеш да пиеш водата с такава приятност, че тя съвсем да те опияни. Опитай! Чистата вода може да те опияни. Това зависи от тебе. Не зависи от бирата или виното. И в случай че не го разбираш, попитай някой хипнотизатор. Той знае. Ако се даде вода на някой човек, който е замаян и му се внуши, че това е вино, той ще се напие – с вода.

Научи се, по какъв начин да изживяваш насладата на момента. Не се грижи за резултатите; такива няма. Животът не отива на никое място, той не има цели. Животът не е средство за някаква цел. Животът е актуалният миг. Изживей го. Изживей го тотално, изживей го умишлено, изживей го радостно – и ще бъдеш задоволен.
Удовлетворяването не би трябвало да се отсрочва, в противоположен случай в никакъв случай няма да бъдеш задоволен. Удовлетворението би трябвало да е сега – сега или в никакъв случай.

От: „ Диамантената сутра ”, Ошо, изд. Шамбала
Снимки: The Sannyas Wiki